Уж

И вече дишам аз дълбоко и уж леко ми е на душата, а нещо празно е отвътре и нищо не блести във тъмнината...
И уж свободна аз се чувствам и уж светът за мен строен е, а празно е и нищичко не чувствам- любов не съм усещала от много време...
И усмихната привидно, скитам аз в тълпата, зверовете са насреща, но къде е светлината ?
Нима родена аз за грях съм, нима любов не заслужавам и уж щастлива аз за тях съм, а вътре в мен дълбоко страдам...
И уж след буря идвала дъгата, а нещо грам не ми е цветно в душата ?
Нима фалшивата усмивка ще нося без почивка ? Нима сърцето в мене вечно за любов ще стене?