Тела без души

Още не бях отворила очи, но с напипване успях да се добера до лаптопа, който стоеше до леглото ми. Отворих го и фейсбук беше първото нещо, което видях за поредна сутрин. Да, аз бях болна от "синдромът на фалшивия свят", животът ми се бе пренесъл изцяло във фейсбук от няколко дни насам. Първото нещо, което направих бе да проверя дали той е там. Онази малка зелена точка ми подсказваше, че той е там някъде и аз си отдъхнах, знаейки, че мога да му пиша и денят ми да започне с усмивка. Имах нужда от силно кафе, тъй като все още виждах размазано екрана и май ми се привиждаха някакви неща. Направих си чаша силно кафе, която погъделичка всичките ми сетива с мириса си. Оказа се, че не ми се е привиждало, а аз наистина бях в порно сайт и той се наричаше фейсбук. Първа, втора, трета снимка- крака, кореми, дупета, гърди. Да, те определено изглеждаха изваяни, като че ли са плод на древногръцката митология. Проявих любопитство и се зарових в тези търсещи внимание мои онлайн "приятели". Мъчно ми стана на душата, тъжно ми стана за тях. Те бяха просто едни тела, просто едни красиви мъжки и женски тела, но само до тук. Не видях аз душа, но интернет пространството все пак е един лъжлив свят, казах си аз, така че може в истинския свят тези тела да имат души. Знаех си, че лъжа себе си, защото исках да виждам надежда в този суетен свят, в който живея. Познавах тези тела, те бяха без души, те бяха красива опаковка без съдържание, но кой в днешно време търси съдържание ? Не отричам красотата, не съм привърженик на максимата "Само душата е важна и нищо друго няма значение", аз като жена най-добре зная и усещам предимствата на красивото, но някак пусто ми е, празно ми е, когато красотата е само външна. Не мога да си говоря с тази красота, не мога да мечтая, нито да чувствам, мога само да я гледам тази красота. Не искам само да гледам, аз искам да чувствам !