Не съм от жените, които ще срещнеш навън в полунощ или рано
сутринта, поклащаща се на тънките си
токчета след поредното падение в калта. Не мигам с очи дяволито, не мятам постоянно
коси и съвсем не смятам, че чарът е в разголените ми гърди . В дванадесет мъжете
са мъртво пияни, не казват на никоя „не”. За тях ти си лесна мишена, под наем
те искат за нощта, ще купят твоето тяло с уиски и скъпа пура в ръка. Не мога да
бъда глупачка и да се правя, че не виждам това. Добре де-понякога съм. Но само когато обичам,
а всъщност обичах веднъж...Не съм от жените, които ще си премълчат, когато
сгрешиш. Не мога очи да затварям, когато виждам нечия вина, не мога да спра да говоря,
когато искам с пълно гърло да крещя. Не съм мирна и покорна, не можеш в клетка
да ме задържиш, аз зная пътя си, ти просто трябва да ме придружиш. Не искам да
те променям, не смятам че е редно това, ако ти си за мен, сам ще промениш някои
неща. Различна съм, твърде различна от всички представи на мъж. Не ставам за следваща
бройка и нямам такива мечти ! Но имам в
излишък небета. И здрави криле –да летим ! И чест, и достойнство си имам. Да,
вярно е скромен багаж.
Такава жена да обичаш обаче се иска кураж !
Няма коментари:
Публикуване на коментар