да те пре(д)прочита...

да ти чете поезия
късно през нощта,
да те буди с целувка,
а после да ти подарява и цветя.

да ти посвети стих,
да те гали по косата,
да не иска да те чука,
чука се само по вратата.

да иска да те има,
да те препрочита ден след ден,
да не стига никога до края
и винаги да е във плен...

Мирис на книга...

Прохладна,но слънчева утрин е ! Намирам се на пл.Славейков, където всички магазини са затворени, единствено книжният пазар приветства ранобудните да си закупят книга. Отнякъде се носи мирис на кафе, а от уличното пазарче се носи мирис на стари книги. Минава трамвай, празен е ! Вземам си книга и силно кафе, сядам на пейките пред Народния театър и отпивам носталгично от чашата си, докато разлиствам страниците с дълбока въздишка за онези времена... Времената, в които мъжете са чели поезия на жените и са им сипвали червено вино в чашите, но не в някой луксозен ресторант. За онези времена, в които децата четяха "Пипи Дългото чорапче" и искаха да имат маймунка като нейната, а не обувки като на Андреа. За онези времена, в които бабите не купуваха таблети за подарък на внучето, а книга.... Поне като друго не ни остава, то можем да четем... Честит 24-ти май !

Ще изчистя килера...

Реших да изчистя килера препълнен, 

не онзи в мазето, а в моята душа.

Да взема да сложа на рафтове предни

разни приоритетни за мене неща !

Ще изтрия спомени горчиви, 

ще изхвърля ненужни стъкълца,

счупени от приятелства уж верни, 

които оказаха се голяма лъжа,

Ще почистя чувството на гордост, 

ще изтупам от него прахта !

Паяжината в ъглите ще махна, 

няма вече да пренебрегвам съвестта !

Вратата скърцаща ще смажа

към бъдещите ми мечти !

Ще я отворя широко и ще се надявам

бързо да се проветри !

Не искам там да мирише,

да ме задушават спомени безброй !

Когато е тъмно, не виждам

и спъвам се в разни предмети и хора,

отклоняващи ме от целта !

Затова и крушката в килера бързо ще сменя !

Любовният роман на рафта първи ще затворя,

Пожълтели страници само ми напомнят, че нямам воля !

Ще отворя дневничето детско, ще си спомня как вярвах в чудеса,

и принца пак ще чакам и ще сплитам моята коса.

  

Нека е просторно, нека има светлина !

Нека има място да мечтая, да творя !

Килера ще почистя в моята душа !

Лесна за обичане

Когато закъсняваш и не спазваш обещания,
когато не я питаш за нейните желания,
когато си виновен, но приписваш й вина,
когато оставяш следи незаличими
и нанасяш на сърцето болки нетърпими !

Тя- покорна, нежна, мила и добра
ще те чака с усмивка на уста !
Тя ще ти прощава всяка рана,
всяка смачкана мечта,
ще преглъща на големи глътки гордостта !

Прости ми, но не мога да съм лесна за обичане!
Да мразя себе си и да себеотричам се !
Да се усмихвам привидно, а отвътре да горя,
да притихвам, когато ми се иска с пълно гърло да крещя!

Негодна съм

Не ме обичай,
негодна съм, знаеш !
Обичах и дадох,
себе си дарих !
Негодна съм вече,
той срока на годност за любов
отдавна изтече.
Негодна съм,
станах отровна,
отвътре вече изгних !
И няма какво да обичаш,
аз съм като недовършен стих.
Не ме обичай,
аз съм изгнила и
чувства няма, а
само тъга !
Не ме обичай, дори и на сила,
аз не мога състраданието да търпя !

Изхабен

Може ли човек да се изхаби от надежди ?
Да чака,да трепти и за бленува,а накрая да се окаже,че всичко е заблуда!
Да се усмихва,да се раздава и да желае,а в миг да се окаже,че всичко лъжа е !
Изхабен и уморен от мечти и надежди,накрая просто притихваш отчаян, не знаеш къде е светлината и потъваш в тъмнината !

Вечерното "аз"

Ако имаш раздвоение на личността не винаги означава, че си шизофреник, може просто да страдаш. Това е едно такова състояние, в което не искаш да те вижда никой, за да не показваш слабост. Затова страдаш тайно и страдаш само вечер, точно тогава когато мрака обхваща всичко, когато си сама и когато не може да види никой сълзите ти, дето си крила цял ден от света. Вечер проговаря другото ти "аз", то е много дълбоко вътре в душата ти и го пазиш от всички, пазиш го, защото се страхуваш да видят колко си наранена. Хората са гадни и ти го знаеш, затова не разкриваш слабостите си пред тях. Твоето вечерно "аз" знае всичко за миналото ти, то пази всичките прободни рани в сърцето, връща се към хубавите спомени, но не с усмивка, а с тъга, с носталгия, с болката на настоящето, което никога няма да е същото. Вечерното ти "аз" до болка мрази как се преструваш през деня, как лицемерничиш и се усмихваш, за да го скриеш, то знае, че нищо не прави по-слаб човек, отколкото това да прикрива слабостите си...

Вечер. Не можеш да заспиш, защото твоето второ "аз" се появява, то е по-лошо от кошмара, защото всички в главата ти е реално и всичко е плод на твоите болки и страдания. Сещаш се за онази любов, която не изживя пълноценно, за онова приятелство, за което се раздаваше напразно, за времето, което си пропиляла и ти идва да крещиш. Не само, че не можеш, но и не искаш да се върнеш в миналото, за да поправиш грешките, защото твоето вечерно "аз" знае, че нямаш вече сили. Ти си толкова изтощена  и нямаш сили да поправяш стари грешки, но пък хубавото е, че си безсилна и да ги повтаряш. Няма ли най-сетне да се съмне ? Искаш да сложиш фалшивата усмивка и да забравиш за миналото си, за да можеш да се усмихнеш на бъдещето, но вътре дълбоко знаеш, че следващата нощ твоето вечерно "аз" пак ще се появи. Тогава осъзнаваш, че докато то забравиш и не превъзмогнеш миналото си няма как да се сбогуваш с вечерното си "аз", то ще бъде винаги в мрака и ще те дебне. Не е лесно човек да забрави миналото, но по-трудно е да си го спомня, защото от спомените боли. 

Трайност и миг в едно

Той целуваше устните ми такива, каквито бяха в тоя миг-изтръпнали, а аз отговарях на целувките му с продължителност във времето, готова да стигнем до края на живота си двама заедно. Той би се ужасил от устните, които целува, ако знаеше, че в тоя миг те събират в себе си и утрешните си очертания, и остаряването си, и последната си предсмъртна гънка. Той бе концентриран в настоящия миг, а аз чрез любовта се простирах напред във времето. Само такава целувка, която събужда в мене чувството на трайност, на вечност, може да ме задоволи. А той живее в мига и не познава женския страх от времето. Може би любовта ще го промени и тогава целувката му ще стане постоянна, ще се превърне в дълг, в победа над своята природа. Но аз няма да се променя. За мене трайността, постоянството е единствена възможност за усещане на любовта...

Апостоле ????

Апостоле, пред теб се чувствам дребна,

макар и ти да си един от нас.

И винаги когато те погледна

в очите сини, потрепервам аз.

Апостоле, пред теб се кланям,

ала  душата ми кърви,

отечество вече няма,

завета забравихме от нашите предци.

Апостоле, свободен е народът,

но душата му в робство живей.

Овце бяхме под  турско иго и кротко скланяхме глава,

сега не е по-различно, а дали и занапред ще е така ?

Не е народ, а стадо е това.

Апостоле, вълците са вече други

от нашето стадо избрани,

да мъчат народа,

а не да му бършат петвековните люти рани.

Апостоле, къде си ?

Тоз народ не се осъзна

и колкото и въпросителни да има

не ще се промени робската душа.

Мястото на сърцето

Днес едно дете ме попита дали сърцето стои на едно и също място или се мести. Без да се замислям му отговорих, че стои на едно място и му показах къде точно вляво се намира. После осъзнах, че съм го излъгала и трябваше само да му кажа, че…сърцето не стои на едно място,  то живее на хиляди различни места, без да остава на едно и също. Качва се в гърлото, когато изпитваш емоция, пада в стомаха и се свива, когато се притесняваш. Понякога измества мозъка, когато си влюбен и започваш да следваш единствено неговите насоки. Има дни, в които мислиш, че сърцето ти вече не е цяло, че е болно от неизлечима болест, има дори дни, в които изобщо не си сигурен, че то е в теб, сякаш просто е изчезнало. Когато се усъмниш, че още го притежаваш ще започнеш да го търсиш из спомени, парфюми, миризми и стари снимки. Когато е болно единственото лекарство, което ще му помогне се нарича „Любов”, то е много скъп медикамент, но действа безотказно. Ще има дни, в които ще осъзнаеш, че сърцето ти е на хиляди парчета  и си го раздал на хората, едни ще пазят частицата дълбоко в себе си, а други ще я стъпкат в калта и тогава ще разбереш, че не всички хора всъщност имат сърца. Не бих ти казала да пазиш сърцето си, не бих ти казала да се вслушваш в съветите му, защото когато обичаш сърцето вече не те слуша, сякаш просто не ти принадлежи, ти си го подарил на другия човек. Ако той има сърце и знае как боли ще пази и твоето, ако няма – ще го стъпче. Но вече ти казах какво е лекарството…