Казват, че бедността не е порок.
Но духовната ви бедност е порочна. Празни сте, не можете да оцените красивото и
не може да видите видимото, а какво остава за хубавите неща от живота, които не
се виждат, а се усещат. Бедни сте, защото ви е трудно да сте щастливи, дори
когато имате много. Празни сте, защото няма кой да запълни дупката на
безнадеждната монотонност от ежедневието ви, изпълнено единствено с
материални неща. Нещастни сте, защото омразата ви ви е погълната изцяло,
толкова сте обзети от нея, че не можете да видите доброто у човека. Хубави сте,
но сте празни. Усмихнати сте, но сте фалшиви. Лъскави сте, а душевно сте
мършави. Щастливи сте, само привидно. Гримирани сте колкото отвън, толкова и
отвътре. Необщителни сте, трудно ви е да комуникирате свободно, предразсъдъците
ви пречат. Ходите, а не знаете накъде. Гледате, а не виждате. Възприемате, но
не чувствате. Наблюдавате, но не осъзнавате. Надявате се, но не знаете на
какво, защото за всичко ви е все едно. Празни сте…
Няма коментари:
Публикуване на коментар