Гласовете вътре в мен

Сам сред тълпата. След това откриваш в самотата си тълпата — гласовете вътре в теб. Както казва един човек, който е пример за мен- Емил Спахийски „Онези дяволчета в мен ме изяждат и трябва да ги нахраня, докато не са ме погълнали целия”.  Говорят ми различни гласове, които искат, на пръв поглед, невъзможни неща от мен, но после осъзнавам, че те просто се стараят да вдигнат високо летвата. Онази летва, която да не мога да прескоча и винаги да се измъчвам вътрешно и да правя опит след опит. Онази летва, която ще ме държи под напрежение и ще подклажда жаждата ми за развитие и растеж. Онази летва, която всеки път като погледна ще си давам сметка, че има накъде повече. Онази летва, която ако прескоча няма да се чувствам удовлетворена, защото тогава  няма да има към какво да се стремя. Дяволските гласове на безнадежден мечтател, които често ме объркват, всъщност ми дават сили, всъщност на тях дължа, това което постигам. Тези гласове не ме предават и когато всички други крещят около мен, че нещо е невъзможно, те са убедени, че ще се справя. Тези гласове са онези вдигащи летвата и подтикващи ме към съвършенство, което едва ли ще постигна, но ме карат да се старая. Тези вътрешни гласове са ми дар, както някои хора имат дарба да пеят, да свирят, аз имам дарба да ги чувам и да ги разбирам. И не само това, аз изпълнявам всички техни желание, за мое добро, защото в противен случай те не ме оставят да спя и да мисля, а постоянно крещят в главата ми. Те не спират да ме измъчват и да сритват мислите ми, докато не им се подчиня и не се хвърля в стремглаво в поредното предизвикателство, в което ме тласкат.