Когато нещо свърши и не се чувстваш цял, когато искаш нещо, но не виждаш пътя, по който да поемеш, когато си толкова щастлив, че те е страх да се ощипеш, за да не сънуваш. Тогава те връхлитат объркани мисли. Те се въртят като вихрушка в главата ти и не можеш да ги подредиш. Оказваш се на кръстопът и не знаеш накъде да поемеш. Спираш за момент и дишаш дълбоко, опитваш се да мислиш, а в главата си чуваш само шепота на обърканите си мисли.
вторник, 6 май 2014 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар