Да почетем (паметта на) книгите

         
      Напоследък, когато стане дума за четенето на книги, масово започва да се говори емоционално. И това далеч не е само на 24 май, когато буквата "К" от "книга" внезапно става главна, а патосът надделява над разума. "Книгата няма да загине", "Винаги ще има книги" артикулират разпалено издатели и писатели у нас. "Българите все по-малко четат" и "Книгата умира" са едни от многобройните заключения обаче на различните медии. Действително, като носител днес книгата е в по-неизгодно положение отпреди, заради конкуренцията в лицето на новите технологии. Но дали пък хората четат по-малко? Не и българите. Защото те си четат все така малко.
     Като изключим новини, публицистика и статуси, разбира се. Според статистика от 2012 година, за една година 51,1% от българите не са прочели нито една книга. Онзи по-малък процент от хората, които са четящи по принцип пък, навярно вече са се въоръжили с таблети или смартфони. Те могат и адекватно да потвърдят, че са забелязали как новите технологии са се отразили върху навиците им да отварят книга. Защото със сигурност става все по-трудно да се съсредоточиш върху какъвто и да е текст, ако използваш дигитални технологии. Все пак приложенията са твърде много, а времето не достига.
    На 24 май традиционно в България отдаваме почит повече на носителя "книга", отколкото на четенето (което е все повече он-лайн) и се кълнем, че българщината няма да изчезне, докато в училище се учи "Под игото".  Българинът  обаче гордо се удря в гърдите, когато детето му има сертификат  по английски, той го записва на езикова школа  още преди да е започнало да чете без да срича на български. Някои твърдят, че няма лошо в това, защото все пак сме европейци, а английският е езикът, който ни обединява и чрез който общуваме. В един момент обаче се оказва, че детето има по-богат речник на английски, отколкото на български и това се дължи на малкия брой книги, които то е прочело. Но нали сме европейци, важно е,че чете на английски, а това, че дори не е чувало за „Под игото” изобщо не ни тревожи.
     Да почетем паметта на книгите и във висшето образование с кратка интересна задача. Опитайте се да изброите няколко дискотеки в Студентски град. А сега се опитайте да изброите няколко книжарници в студентски град или се сещате само за библиотеки там? За да не гледаме само негативно на нещата ще добавя, че все пак има и такива студенти, които имат не само ВИП карти за дискотеките, но и карта за Националната библиотека и я използват.