Апостоле ????

Апостоле, пред теб се чувствам дребна,

макар и ти да си един от нас.

И винаги когато те погледна

в очите сини, потрепервам аз.

Апостоле, пред теб се кланям,

ала  душата ми кърви,

отечество вече няма,

завета забравихме от нашите предци.

Апостоле, свободен е народът,

но душата му в робство живей.

Овце бяхме под  турско иго и кротко скланяхме глава,

сега не е по-различно, а дали и занапред ще е така ?

Не е народ, а стадо е това.

Апостоле, вълците са вече други

от нашето стадо избрани,

да мъчат народа,

а не да му бършат петвековните люти рани.

Апостоле, къде си ?

Тоз народ не се осъзна

и колкото и въпросителни да има

не ще се промени робската душа.