Вечерното "аз"

Ако имаш раздвоение на личността не винаги означава, че си шизофреник, може просто да страдаш. Това е едно такова състояние, в което не искаш да те вижда никой, за да не показваш слабост. Затова страдаш тайно и страдаш само вечер, точно тогава когато мрака обхваща всичко, когато си сама и когато не може да види никой сълзите ти, дето си крила цял ден от света. Вечер проговаря другото ти "аз", то е много дълбоко вътре в душата ти и го пазиш от всички, пазиш го, защото се страхуваш да видят колко си наранена. Хората са гадни и ти го знаеш, затова не разкриваш слабостите си пред тях. Твоето вечерно "аз" знае всичко за миналото ти, то пази всичките прободни рани в сърцето, връща се към хубавите спомени, но не с усмивка, а с тъга, с носталгия, с болката на настоящето, което никога няма да е същото. Вечерното ти "аз" до болка мрази как се преструваш през деня, как лицемерничиш и се усмихваш, за да го скриеш, то знае, че нищо не прави по-слаб човек, отколкото това да прикрива слабостите си...

Вечер. Не можеш да заспиш, защото твоето второ "аз" се появява, то е по-лошо от кошмара, защото всички в главата ти е реално и всичко е плод на твоите болки и страдания. Сещаш се за онази любов, която не изживя пълноценно, за онова приятелство, за което се раздаваше напразно, за времето, което си пропиляла и ти идва да крещиш. Не само, че не можеш, но и не искаш да се върнеш в миналото, за да поправиш грешките, защото твоето вечерно "аз" знае, че нямаш вече сили. Ти си толкова изтощена  и нямаш сили да поправяш стари грешки, но пък хубавото е, че си безсилна и да ги повтаряш. Няма ли най-сетне да се съмне ? Искаш да сложиш фалшивата усмивка и да забравиш за миналото си, за да можеш да се усмихнеш на бъдещето, но вътре дълбоко знаеш, че следващата нощ твоето вечерно "аз" пак ще се появи. Тогава осъзнаваш, че докато то забравиш и не превъзмогнеш миналото си няма как да се сбогуваш с вечерното си "аз", то ще бъде винаги в мрака и ще те дебне. Не е лесно човек да забрави миналото, но по-трудно е да си го спомня, защото от спомените боли.