Когато нещо свърши и не се чувстваш цял, когато искаш нещо, но не виждаш пътя, по който да поемеш, когато си толкова щастлив, че те е страх да се ощипеш, за да не сънуваш. Тогава те връхлитат объркани мисли. Те се въртят като вихрушка в главата ти и не можеш да ги подредиш. Оказваш се на кръстопът и не знаеш накъде да поемеш. Спираш за момент и дишаш дълбоко, опитваш се да мислиш, а в главата си чуваш само шепота на обърканите си мисли.
неделя, 24 май 2015 г.
Мирис на книга...
Прохладна,но слънчева утрин е ! Намирам се на пл.Славейков, където всички магазини са затворени, единствено книжният пазар приветства ранобудните да си закупят книга. Отнякъде се носи мирис на кафе, а от уличното пазарче се носи мирис на стари книги. Минава трамвай, празен е ! Вземам си книга и силно кафе, сядам на пейките пред Народния театър и отпивам носталгично от чашата си, докато разлиствам страниците с дълбока въздишка за онези времена... Времената, в които мъжете са чели поезия на жените и са им сипвали червено вино в чашите, но не в някой луксозен ресторант. За онези времена, в които децата четяха "Пипи Дългото чорапче" и искаха да имат маймунка като нейната, а не обувки като на Андреа. За онези времена, в които бабите не купуваха таблети за подарък на внучето, а книга.... Поне като друго не ни остава, то можем да четем... Честит 24-ти май !
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар